Телогенен ефлувиум: защо косата пада внезапно, какво го причинява и кога се възстановява

Някои консултации протичат почти еднакво всеки път – пациентът отваря телефона и показва снимка на канала на банята. После снимка на четката. После шепа косми върху бяла кърпа. И казва: „Това е за един ден.“

Много често зад такава картина стои телогенен ефлувиум. Но не всеки дифузен косопад е телогенен ефлувиум и първата задача е да се потвърди диагнозата.

И почти винаги първото нещо, което трябва да се обясни, е следното: острият телогенен ефлувиум обикновено не унищожава космените фоликули и не води до трайно оплешивяване. Той е форма на нерубцова алопеция, при която основният проблем е временното увеличаване на броя на космите, преминаващи към фаза на покой и последващо отделяне. ^{[1] [2]}

Какво е телогенен ефлувиум

Космените фоликули работят несинхронно – това е ключовата дума.

В нормалния скалп приблизително 85% от космите са в анаген – активната фаза на растеж – а около 15% са в телоген, фазата на покой. Между тях има малък дял фоликули в преходната катагенна фаза. Тези проценти са ориентировъчни и зависят от метода на измерване, но принципът е постоянен: фоликулите не преминават през цикъла едновременно. ^{[1] [3]}

Затова всеки ден естествено се отделят определен брой косми. Често се цитира стойност около 50–100 косъма дневно, но реалното количество варира значително според дължината на косата, честотата на миене и индивидуалния космен цикъл. ^[4]

При телогенен ефлувиум физиологичен, метаболитен, хормонален или медикаментозен стрес променя нормалния цикъл и много повече фоликули от обичайното преминават към телоген. След това следва забележимо отделяне на телогенни косми. ^{[1] [2]}

Ето откъде идва усещането за катастрофа. Не защото всички фоликули внезапно са повредени, а защото много косми започват да се отделят в един и същ период.

Това е загуба на косми от скалпа, но не непременно загуба на самите фоликули. При острия телогенен ефлувиум фоликуларните структури обикновено остават запазени и новият косъм може да започне следващ анагенен цикъл. ^{[1] [5]}

Важната разлика

При телогенен ефлувиум основният проблем е временно увеличеното отделяне на косми.

При андрогенната алопеция основният процес е прогресивната миниатюризация на чувствителните фоликули – космите постепенно стават по-фини и по-къси. ^[6]

Това е фундаментална разлика. При телогенния ефлувиум диагнозата насочва към търсене на отключващия фактор и изчакване на възстановяването. При андрогенната алопеция трябва да се прецени необходимостта от дългосрочна терапия, защото самият процес на миниатюризация може да продължи.

Защо причината е отпреди няколко месеца

Това е частта, която често води до объркване. Пациентът търси какво се е случило през последната седмица, а отговорът може да е в предходните месеци.

Класическият остър телогенен ефлувиум се проявява приблизително 2–3 месеца след отключващото събитие, макар че интервалът може да варира според конкретната причина и индивидуалния космен цикъл. ^{[5] [7]}

Това означава, че когато пациентът дойде с драматичен косопад през октомври, въпросът не е само „Какво се случи през септември?“, а „Какво се случи през юли или август?“

В анамнезата търсим висока температура, инфекция, операция, рязко отслабване, тежък психологически или физиологичен стрес, промяна в медикаменти, хранителен дефицит или хормонална промяна.

Същото важи и за края. Дори когато отключващият фактор вече е отстранен, косопадът не спира в същия ден. Спонтанното възстановяване при острия телогенен ефлувиум обикновено започва в следващите месеци, а пълното визуално възстановяване може да изисква около година. ^[8]

Какво го отключва

Списъкът е дълъг, но в практиката се срещат няколко големи групи причини.

Фебрилно заболяване

Грип, тежка вирусна инфекция, COVID-19 и други състояния с изразен системен стрес могат да бъдат последвани от телогенен ефлувиум. При COVID-19 например систематични прегледи описват дифузен, обикновено обратим косопад след инфекцията. ^{[9] [10]}

Самата висока температура може да бъде част от отключващия физиологичен стрес, но често не е единственият фактор – значение имат и инфекцията, възпалението, загубата на тегло и общото състояние.

Операция и обща анестезия

Голямата операция е класически провокатор. Причината вероятно е комбинация от физиологичния стрес на организма, възможна кръвозагуба, промени в храненето, следоперативни заболявания и други фактори. ^{[1] [5]}

Рязко отслабване и рестриктивни диети

Бързата загуба на тегло и ограничителните диети са добре познати провокатори на телогенен ефлувиум. Особено значение има недостатъчният прием на енергия и белтък, както и съпътстващият дефицит на желязо или други хранителни вещества. ^{[1] [2]}

Това е една от причините косопадът да се появява след диета, а не непременно по време на самото отслабване.

Дефицит на желязо

Железният дефицит е една от причините, които трябва да се обмислят при дифузен косопад, особено когато няма очевиден отключващ фактор. Феритинът е полезен показател за запасите от желязо, но стойността му трябва да се интерпретира в контекста на пола, възрастта, възпалението и останалите лабораторни показатели. ^{[11] [12]}

В някои проучвания феритин ≤30 ng/mL е силно асоцииран с телогенен косопад при жени, но това не е универсална диагностична граница, валидна за всеки пациент. ^[11] Данните за връзката между желязото и нерубцовия косопад като цяло са хетерогенни и трябва да се интерпретират внимателно. ^[12]

Щитовидна дисфункция

Както хипотиреоидизмът, така и хипертиреоидизмът могат да бъдат свързани с дифузен косопад. При неясен или продължаващ косопад TSH е едно от изследванията, които могат да имат смисъл според клиничната картина. ^[13]

Раждане

Постпарталният телогенен ефлувиум е класически пример. По време на бременността по-голям дял от фоликулите остава в анаген за по-дълго време. След раждането промените в хормоналната среда водят до увеличаване на дела на телогенните фоликули и след това до забележимо окапване. ^[14]

Обикновено това се проявява няколко месеца след раждането. При повечето жени процесът постепенно се нормализира, но възстановяването на визуалната плътност изисква време. ^{[8] [14]}

Медикаменти

Много медикаменти са описани като възможни причини за телогенен ефлувиум. Сред по-известните групи са ретиноиди, бета-блокери, антикоагуланти и някои психотропни лекарства, както и прекомерният прием на витамин A. ^{[1] [15] [16]}

Тъй като лекарственият косопад може да се появи седмици или месеци след началото на терапията, списъкът с медикаменти трябва да обхваща не само това, което пациентът е започнал „вчера“, а всичко, което е започнал, спрял или променил през последните няколко месеца.

Предписан медикамент не трябва да се спира самостоятелно само заради косопад. При съмнение се обсъжда с лекарят, който го е назначил.

Тежък психологичен стрес

Психологическият стрес е възможен отключващ фактор, но не бива да превръщаме всяка тревожност в автоматично обяснение за косопада. Често пациентът има комбинация от фактори – например силен стрес, отслабване, недохранване или заболяване. ^{[2] [17]}

Това е и причината понякога да няма една-единствена причина, която да посочим с пръст.

Как се различава от андрогенната алопеция

Таблицата е ориентировъчна. Двете състояния могат да съществуват едновременно. Именно това е една от най-честите причини за объркване.

Мъж с начална андрогенна алопеция, който прекара тежка инфекция, може да развие и телогенен ефлувиум. Когато ефлувиумът постепенно се успокои, останалата андрогенна алопеция може да стане много по-видима. ^{[6] [18]}

Не правете домашния тест с тила диагноза

Идеята е логична: ако окапването е дифузно, косми ще се отделят и от тилната зона. Но това не е достатъчно за диагноза.

Тестът с издърпване на косата трябва да бъде стандартизиран, а неговата интерпретация има ограничения. Проучванията показват, че нормалният hair-pull test обикновено освобождава много малко косми и че резултатите зависят от начина на извършване на теста. ^[19]

Още по-полезна може да бъде трихоскопията, особено когато трябва да се различат телогенен ефлувиум, андрогенна алопеция и други форми на дифузен косопад. ^{[20] [21]}

Какви изследвания имат смисъл

При пациент с напълно ясна история – например типичен остър косопад след тежка инфекция или раждане – не всеки случай изисква широк лабораторен пакет. Изследванията трябва да бъдат съобразени с анамнезата, клиничния преглед и продължителността на косопада. ^{[2] [13]}

При неясна причина, продължително падане или наличие на рискови фактори могат да се обсъдят:

• Пълна кръвна картина – за оценка на анемия и други отклонения.
• Феритин – особено при жени с обилна менструация, хранителни ограничения, съмнение за железен дефицит или неясен дифузен косопад. ^{[11] [12]}
• TSH – при клинично подозрение или неясен дифузен косопад; при отклонение могат да се добавят свободен T4 и други изследвания според случая. ^[13]
• Железен профил – при доказан или подозрителен железен дефицит може да има смисъл от трансферинова сатурация и други показатели заедно с феритина.
• Витамин D, B12, цинк и други микроелементи – не са автоматично задължителни за всеки пациент. По-рационално е да се изследват при хранителни ограничения, малабсорбция, гастроинтестинално заболяване или други клинични основания. ^[22]
• При жени – при съпътстващо акне, хирзутизъм или нередовен цикъл може да има основание за изследване на андрогенния профил и оценка за хиперандрогенизъм. Повече за косопада при жени тук.

Изследвания като тестове за „хранителна непоносимост“, анализ на косъма за тежки метали и широки хормонални панели без конкретна клинична причина обикновено не са добра първа стъпка. Целта на лабораторната диагностика е да открие причина, която реално може да промени поведението.

Лечението – и защо понякога е „нищо“

Това е разговорът, който често се възприема трудно.

Човек е дошъл разтревожен, показал е снимки, чакал е седмици за час – и чува, че не се налага специфично лечение.

Но при остър телогенен ефлувиум с ясна, вече отстранена причина точно това може да бъде правилният подход. Няма доказана специфична терапия, която да е необходима за всеки пациент с остър TE. Основният принцип е да се открие и коригира отключващият фактор и да се даде време на космения цикъл да се нормализира. ^{[2] [3]}

Какво все пак правим:

• Коригираме установен дефицит. Ако има доказан железен дефицит, той трябва да бъде лекуван според причината и общия лабораторен контекст.
• Спираме рестриктивните диети. Храненето трябва да осигурява достатъчно енергия, белтък и микронутриенти. Не е необходимо да се приемат произволни „комплекси за коса“, ако няма установен дефицит. ^[2]
• Преразглеждаме медикаментите. Ако се подозира лекарствено-индуциран ефлувиум, се обсъжда алтернативна терапия с лекаря, който е назначил съответния препарат. ^{[15] [16]}
• Овладяваме заболяванията на скалпа. Ако има съпътстващ себореен дерматит или друго възпалително заболяване, то трябва да бъде лекувано отделно.
• Правим изходна оценка. Стандартизирани снимки и при необходимост трихоскопия са много по-полезни от ежедневното броене на космите в банята. ^{[20] [21]}

Какво не правим: не започваме финастерид „за всеки случай“, ако няма доказана андрогенна алопеция; не приемаме високи дози витамини без дефицит; не търсим причината само в шампоана.

Повече за витамините и добавките за коса тук.

Кога не минава

Ако падането продължава над шест месеца, често се използва терминът хроничен телогенен ефлувиум. Но тук има важно научно уточнение: дефиницията и самото съществуване на CTE като напълно отделно заболяване не са стандартизирани. Систематичен преглед от 2023 г. показва, че значителна част от случаите, обозначавани като „хроничен телогенен ефлувиум“, може да представляват ранна андрогенна алопеция или вторичен ефлувиум поради неоткрита причина. ^[23]

Затова при продължаващо окапване не трябва автоматично да се поставя етикетът „хроничен TE“. Трябва отново да се провери:

• има ли все още активен отключващ фактор;
• има ли железен или друг хранителен дефицит;
• има ли заболяване на щитовидната жлеза или друга системна причина;
• има ли медикамент, който поддържа окапването;
• дали всъщност не се е проявила андрогенна или друга форма на алопеция.

А има ли място миноксидилът?

Тук трябва да бъдем по-внимателни, отколкото често се говори в интернет.

Миноксидилът е добре установена терапия за андрогенна алопеция, но не е стандартно задължително лечение за всеки остър телогенен ефлувиум. Данните за употребата му при TE са ограничени и варират според формата на заболяването. ^[2]

Има малки проучвания и наблюдателни данни за локален или нискодозов орален миноксидил при хроничен телогенен ефлувиум, но те не са достатъчни, за да превърнат лекарството в универсална терапия. При оралната форма употребата е off-label и има системни нежелани реакции, поради което решението трябва да бъде индивидуално. ^{[24] [25]}

Това е важно разграничение: при остър TE основната терапия често е времето плюс отстраняването на причината. При продължителен или хроничен косопад вече трябва да се обсъди дали има място за допълнително лечение според точната диагноза.

Какво трябва да запомните

Космите, които виждате върху възглавницата, в банята или върху четката, са последният етап от процеса. Те вече са отделени.

Истинският въпрос е какво правят фоликулите.

При телогенния ефлувиум в повечето случаи фоликулите са запазени и постепенно се връщат към нормалния си цикъл след отстраняване или преминаване на отключващия фактор. Затова окапването може да изглежда много по-драматично, отколкото е дългосрочната вреда върху косата. ^{[1] [3]}

Но това не означава, че всеки дифузен косопад трябва просто да бъде чакан.

Ако падането е силно, продължава месеци, няма очевидна причина, има оредяване по определен модел или се появяват симптоми от страна на скалпа, диагнозата трябва да бъде преразгледана.

Най-разумният подход е прост: първо да разберем защо пада косата, после да решим дали изобщо трябва да лекуваме самото падане.

Понякога правилното лечение е медикамент. Понякога е корекция на дефицит. Понякога е лечение на друго заболяване.

А при острия телогенен ефлувиум много често най-правилното лечение е да не се паникьосваме и да дадем на фоликула време да довърши цикъла си.

---

Източници и литература

1. Hughes EC, Syed HA, Saleh D. Telogen Effluvium. StatPearls / NCBI Bookshelf. Updated 2026. PubMed / NCBI NCBI Bookshelf www.ncbi.nlm.nih.gov
2. Chien Yin GO, Siong-See JL, Wang ECE. Telogen Effluvium - a review of the science and current obstacles. J Dermatol Sci. 2021;101(3):156-163. PubMed / NCBI
3. Jimeno Ortega I, Stefanato CM. Telogen effluvium: a 360 degree review. Ital J Dermatol Venerol. 2023;158(6):457-466. PubMed / NCBI
4. Murphrey MB, Agarwal S, Zito PM. Anatomy, Hair. . 2023. PubMed / NCBI
5. Grover C, Khurana A. Telogen effluvium. Indian J Dermatol Venereol Leprol. 2013;79(5):591-603. PubMed / NCBI
6. Liu Y, Tosti A, Wang ECE, et al. Androgenetic alopecia. Nat Rev Dis Primers. 2025;11(1):73. PubMed / NCBI
7. Shrivastava SB. Diffuse hair loss in an adult female: approach to diagnosis and management. Indian J Dermatol Venereol Leprol. 2009;75(1):20-7; quiz 27-8. PubMed / NCBI
8. Turlier V, Darde MS, Loustau J, et al. Assessment of the effects of a hair lotion in women with acute telogen effluvium: a randomized controlled study. J Eur Acad Dermatol Venereol. 2021;35 Suppl 2:12-20. PubMed / NCBI
9. Hussain N, Agarwala P, Iqbal K, et al. A systematic review of acute telogen effluvium, a harrowing post-COVID-19 manifestation. J Med Virol. 2022;94(4):1391-1401. PubMed / NCBI
10. Nguyen B, Tosti A. Alopecia in patients with COVID-19: A systematic review and meta-analysis. JAAD Int. 2022;7:67-77. PubMed / NCBI
11. Moeinvaziri M, Mansoori P, Holakooee K, et al. Iron status in diffuse telogen hair loss among women. Acta Dermatovenerol Croat. 2009;17(4):279-84. PubMed / NCBI
12. Almohanna HM, Ahmed AA, Tsatalis JP, et al. The Role of Vitamins and Minerals in Hair Loss: A Review. Dermatol Ther (Heidelb). 2019;9(1):51-70. PubMed / NCBI
13. Olszewska M, Warszawik O, Rakowska A, et al. Methods of hair loss evaluation in patients with endocrine disorders. Endokrynol Pol. 2010;61(4):406-11. PubMed / NCBI
14. Gizlenti S, Ekmekci TR. The changes in the hair cycle during gestation and the post-partum period. J Eur Acad Dermatol Venereol. 2014;28(7):878-81. PubMed / NCBI
15. Zhang D, LaSenna C, Shields BE. Culprits of Medication-Induced Telogen Effluvium, Part 1. Cutis. 2023;112(6):267-271. PubMed / NCBI
16. Zhang D, LaSenna C, Shields BE. Culprits of Medication-Induced Telogen Effluvium, Part 2. Cutis. 2024;113(1):11-14. PubMed / NCBI
17. Hadshiew IM, Foitzik K, Arck PC, et al. Burden of hair loss: stress and the underestimated psychosocial impact of telogen effluvium and androgenetic alopecia. J Invest Dermatol. 2004;123(3):455-7. PubMed / NCBI
18. Tosti A, Piraccini BM, Iorizzo M, et al. The natural history of androgenetic alopecia. J Cosmet Dermatol. 2005;4(1):41-3. PubMed / NCBI
19. McDonald KA, Shelley AJ, Colantonio S, et al. Hair pull test: Evidence-based update and revision of guidelines. J Am Acad Dermatol. 2017;76(3):472-477. PubMed / NCBI
20. Jain N, Doshi B, Khopkar U. Trichoscopy in alopecias: diagnosis simplified. Int J Trichology. 2013;5(4):170-8. PubMed / NCBI
21. Miteva M, Tosti A. Hair and scalp dermatoscopy. J Am Acad Dermatol. 2012;67(5):1040-8. PubMed / NCBI
22. Yorulmaz A, Hayran Y, Ozdemir AK, et al. Telogen effluvium in daily practice: Patient characteristics, laboratory parameters, and treatment modalities of 3028 patients with telogen effluvium. J Cosmet Dermatol. 2022;21(6):2610-2617. PubMed / NCBI
23. Daunton A, Harries M, Sinclair R, et al. Chronic Telogen Effluvium: Is it a Distinct Condition? A Systematic Review. Am J Clin Dermatol. 2023;24(4):513-520. PubMed / NCBI
24. Perera E, Sinclair R. Treatment of chronic telogen effluvium with oral minoxidil: A retrospective study. F1000Res. 2017;6:1650. PubMed / NCBI
25. Ong MM, Li Y, Lipner SR. Oral Minoxidil for Alopecia Treatment: Risks, Benefits, and Recommendations. Am J Clin Dermatol. 2026;27(1):101-119. PubMed / NCBI