Телогенен ефлувиум: когато косата пада с шепи, но не оплешивявате

Има един вид консултация, който протича почти еднакво всеки път. Пациентът отваря телефона и показва снимка на канала на банята. После снимка на четката. После шепа косми върху бяла кърпа. И казва: „Това е за един ден.“

Почти винаги става дума за телогенен ефлувиум. И почти винаги първото, което казвам, е: няма да оплешивеете от това.

Какво е телогенен ефлувиум

Космените фоликули работят несинхронно — това е ключовата дума. По всяко време около 85–90% от космите ви са в анаген, фазата на активен растеж, а останалите 10–15% са в телоген, фазата на покой, след която падат. Понеже фоликулите не са координирани помежду си, всеки ден пада малка, почти незабележима част. Петдесет до сто косъма — това е нормата.

При телогенен ефлувиум нещо изкарва много по-голям дял фоликули в телоген едновременно. Вместо десет процента, в покой влизат тридесет, понякога четиридесет. След два-три месеца всички те падат — и падат приблизително заедно.

Ето откъде идва усещането за катастрофа. Не че космите са повредени или че фоликулите са увредени. Те са напълно здрави и вече произвеждат нови косми. Просто календарът им се е синхронизирал по неприятен начин.

Защо причината е отпреди три месеца

Това е частта, която обърква всички. Пациентът търси какво се е случило през последната седмица, а отговорът е в есента.

Между момента, в който фоликулът влиза в телоген, и момента, в който косъмът физически пада, минават средно два-три месеца. Тоест събитието, което е отключило всичко, е станало приблизително тогава — не сега. Затова в анамнезата питам не „какво стана наскоро“, а „какво стана през пролетта“.

Същото важи и за края. Когато отключващият фактор бъде отстранен, падането не спира веднага — има още два-три месеца инерция. Това е нормално и не означава, че лечението не работи.

Какво го отключва

Списъкът е дълъг, но в практиката се въртят едни и същи няколко причини.

Фебрилно заболяване

Грип, тежка вирусна инфекция, COVID. Високата температура сама по себе си е достатъчен стимул. След пандемията видях повече ефлувиуми, отколкото през предходните няколко години заедно.

Операция и обща анестезия

Комбинация от физиологичен стрес, кръвозагуба и понякога следоперативен дефицит. Класически провокатор.

Рязко отслабване и рестриктивни диети

Особено при недостатъчен прием на белтък. Косъмът е почти изцяло кератин — при недостиг организмът просто спира да инвестира в него. Виждам го редовно при хора, свалили десет и повече килограма за кратко.

Дефицит на желязо

Най-често пропусканата причина, особено при жени и при спортуващи мъже. Хемоглобинът може да е напълно нормален, докато феритинът — запасите — е на дъното. Затова изследвам феритин, а не само кръвна картина.

Щитовидна дисфункция

И хипо-, и хипертиреоидизъм. Косопадът често е първият симптом, който води човека при лекар.

Раждане

Постпарталният ефлувиум е толкова предвидим, че почти не го наричам заболяване. По време на бременността повишените естрогени задържат космите в анаген; след раждането всички те се освобождават наведнъж. Започва около третия месец, пикът е около четвъртия-шестия, минава до година.

Медикаменти

Ретиноиди, някои антидепресанти, бета-блокери, антикоагуланти, високи дози витамин A. Затова питам за всичко, което приемате — включително добавки.

Тежък психологичен стрес

Реален фактор, но по-рядък като единствена причина, отколкото хората смятат. Обикновено е капката: развод плюс лоша диета плюс безсъние плюс нисък феритин.

Как се различава от андрогенната алопеция

Най-надеждният домашен ориентир е тилът. Хванете кичур над врата и издърпайте плавно. Ако и оттам излизат косми, почти сигурно има ефлувиум — андрогенната алопеция не докосва тази зона.

И едно уточнение, което често трябва да правя: двете състояния не се изключват. Мъж с начална андрогенна алопеция, който преболедува тежко, ще получи и ефлувиум. Тогава ефлувиумът минава, а алопецията остава — и изведнъж става видима. Оттам идва усещането, че „косопадът започна след боледуването“.

Какви изследвания имат смисъл

При ясна причина — грип преди три месеца, раждане, операция — обикновено не назначавам нищо. Диагнозата е клинична, а изчакването е лечението.

При неясна причина или продължително падане:

• Пълна кръвна картина — анемия, възпалителни промени.
• Феритин — задължително. Стойности под 30 нг/мл са свързани с косопад дори при нормален хемоглобин.
• TSH, при отклонение и свободен T4.
• Витамин D — дефицитът е почти правило у нас през зимата.
• Цинк — при рестриктивна диета или стомашно-чревно заболяване.
• При жени — серумно желязо, а при съпътстващо акне, хирзутизъм или нередовен цикъл и андрогенен профил.

Какво не назначавам: тестове за „хранителна непоносимост“, анализ на косъм за тежки метали, обширни хормонални панели без показание. Скъпи са и не променят поведението.

Лечението — и защо често е „нищо“

Това е разговорът, който най-трудно минава. Човек е дошъл разтревожен, показал е снимки, чакал е седмици за час — и чува, че не се налага лечение.

Но при остър телогенен ефлувиум с ясна причина точно това е правилният отговор. Състоянието се самоограничава. Фоликулите вече са здрави. Падането спира от само себе си за три до шест месеца, а плътността се възстановява за още шест до дванадесет.

Какво все пак правим:

• Коригираме дефицита, ако има такъв. Желязото при нисък феритин работи, и то добре.
• Достатъчно белтък — около 1,2 до 1,6 грама на килограм при отслабване.
• Преразглеждаме медикаментите, ако някой от тях е заподозрян.
• Овладяваме скалпа, ако има съпътстващ себореен дерматит.
• Изходна снимка. След девет месеца тя е единственият начин да покажа, че възстановяването е реално.

Какво не правим: не започваме финастерид „за всеки случай“, не купуваме „комплекси за коса“ и не гоним падането с ампули. При ефлувиум те не добавят нищо. Повече за добавките тук.

Когато не минава

Ако падането продължава над шест месеца, състоянието се определя като хроничен телогенен ефлувиум. Среща се предимно при жени на средна възраст и протича на вълни — няколко месеца интензивно падане, после затишие, после отново.

Тук вече се търси по-упорито: скрито възпалително заболяване, нелекувана щитовидна дисфункция, персистиращ дефицит, а понякога и рано започнала андрогенна алопеция, която се проявява като дифузно оредяване. При хроничния ефлувиум миноксидилът има място, защото съкращава възстановителния период.

Едно нещо обаче остава общо за всички форми. Космите, които виждате на възглавницата, вече са паднали — те не са проблемът. Проблемът е дали фоликулите произвеждат нови. При телогенния ефлувиум почти винаги произвеждат. Просто трябва време, за да се види.